Липсата на информация като форма на дезинформация

Често пъти се замисляме върху това как изказът, контекстът и склонностите могат да създават дезинформация и да подвеждат. На 25 септември The Guardian публикува статия, която разкрива как китайското правителство използва популярната социална медийна платформа за споделяне на видео файлове TikTok, за да провежда своите външнополитически интереси чрез насочена цензура и неясни правила. През 2019 TikTok отбеляза световно постижение от 1 милиард свалени файлове.
Въпреки че TikTok e частна компания Комунистическата партия, управляваща Китай, без задръжки налага цензура и се намесва в дейността на медиите и интернет. Според сведенията, платформата се наблюдава старателно, като се премахва всяко съдържание, в което има дори най-малък намек за масовите протести в Хонг Конг.
Впечатляващото тук, от гледна точка на De Facto, е как цензорите се намесват чрез изтриване и пълно заличаване на събития от медиите: по ирония на съдбата, целите на пропагандата се постигат не посредством създаването на информация, а чрез нейното потулване. Необходимо е да си даваме сметка, че традиционно обвързваме дезинформацията с определена информация, свързана с физически или виртуален носител. В случая еднакво могъщо средство за дезинформация е липсата на каквато и да било информация.
В един по-широк контекст и с поглед към казусите, които се разработват в рамките на De Facto, липсата на информационни ресурси, които описват даден факт или подкрепят определена гледна точка, оказва съществено влияние върху нашите мнения. Това напомня и за дебата дали да се ангажираме с троловете в интернет или да ги пренебрегнем. От една страна троловете се хранят (буквално и преносно) от хората, които се въвличат в дискусия с тях; от друга страна обаче отказът от дискусия с тях като бъдат пренебрегнати коментарите им създава впечатлението за липса на аргументи срещу тяхната позиция или на консенсус в тяхна полза.