Игри на дезинформация
Безопасното място за игри и предизвикателства, свързани с мис- и дезинформация!
Силата на атома
Страшна ли е атомната енергия? Какви са перспективите от използването й на фона на глобалните климатични промени? След аварията в Чернобил през 1986 г. атомните централи губят популярност като средство за производство на електроенергия. За това допринася и инцидента с ядрения реактор във Фукушима през 2011 г. В същото време няма единно мнение по въпроса за ролята на ядрената енергия в обществото и сред лидерите на държавите, които я използват за мирни цели. Ядрената енергетика повдига много въпроси. Заплахата от аварии, както и фалшивите новини, свързани с ядрените реактори създават климат на страх, заплаха и обществена съпротива срещу използването им.
Подходящо за: ученици в гимназиален етап (16+), студенти, възрастни обучавани
Тагове: ядрена енергия, околна среда, енергийна ефективност, устойчива енергия
Разработено от:
В този модул се анализира популярният дебат за влиянието на атомните електроцентрали върху околната среда. Тя отдавна бива замърсявана в резултат от човешката дейност, като се започне още от времето на индустриалната революция в Англия през 18. в. Напоследък действията на много правителства и различни организации са насочени към преодоляването на този проблем. Взимат се решения и мерки, които целят да намалят замърсяването и да ограничат вредните емисии от различни индустриални източници, както и последиците от всекидневните човешки дейности. При производството на ядрена енергия не се отделят парникови газове и не се замърсява атмосферата. Ядрените отпадъци се съхраняват на специални места под усилен контрол. Атомните централи не отделят вредни прахови частици, серен диоксид, въглеродни оксиди, тежки метали. Но не произвеждат ли други вредни емисии, които влияят неблагоприятно на околната среда? Какво да кажем за облаците от дим, които бълват комините на атомната елекроцентрала? Ще се запознаем с фактите, ще проучим факторите, които въздействат при формиране на мненията и ще направим информиран избор за себе си.
В съвременният свят човекът произвежда множество различни отпадъци. Това се отдава предимно на консуматорския начин на живот, особено в развитите страни на Европа и Северна Америка. Напоследък нараства обществената загриженост по този въпрос и се предприемат различни мерки за намаляване и рециклиране на отпадъците. 96% процента от отпадъка при производството на атомна енергия подлежи на рециклиране. Останалите 4%, които не могат да се преработят, се съхраняват в специални силози дълбоко под земята. Как обаче да сме сигурни, че действително такъв голям процент от отпадъка се рециклира? Какво се случва със съхранявания под земята отпадък с течение на времето? Безопасно ли е това за човека и природата?
За радиоактивно излъчване на практика се говори от времето на Мария Склодовска-Кюри и нейния съпруг, Пиер Кюри, които разработват теорията за радиоактивността и техниките на отделяне на радиактивните изотопи и откриват два нови радиоактивни елемента - полоний и радий. Техните достижения получават широка употреба в различни области като енергетиката, медицината, науката, технологията и индустрията, както и археологията и изкуството. Днес един от най-разпространените начини да лекуване на онкологични заболявания е ядреното облъчване. То има много преимущества, но и същевременно с това - недостатъци. С тях са свързани много от страховете на хората. Излъчват ли атомните електроцентрали опасна радиация в атмосферата? Заплашват ли сигурността на човека и неговото здраве? Възможно ли е да се проучи нивото на радиация, което се отделя от една централа? Необходима ли е защита, за да се работи и живее край такава централа? Какво количество радиация поемаме на година от други източници като например земната повърхност или от обичайни медицински процедури като рентгенова снимка на зъб? Материалите, включени в този модул, разкриват част от истините и митовете по тази тема.
Напоследък се наблюдава тенденция за покачване на цената на енергийните ресурси. За едно обикновено семейство това означава видимо покачване на разходите в семейния бюджет. Усещаме го обаче не само по портфейла си. Енергия е необходима за всичко - за производството на храна, за осветление, транспорт и какво ли още не. Това има своята цена, както за икономиката, така и за обикновения човек. Ето защо е необходимо енергийният разход да бъде ограничаван колкото се може повече. Откъде обаче да се добие евтина енергия? От конвенционални, хидроелектрически, вятърни или ядрени електроцентрали? Или соларни панели? Кой е най-изгодният енергоизточник? Кой произвежда най-евтина енергия? Съществува ли "евтина" енергия? Би ли била достатъчна за всички хора по света? Какви са необходимите разходи, които трябва да се отчитат при сравняването на различните видове енергия (построяване на централа, оперативни разходи и др.)? Отговорите на тези въпроси търсим с помощта на ресурсите, подбрани за настоящия модул.
Предупреждение
Избрали сте тема от зоната "Игри на дезинформация"! Моля, не забравяйте, че тук може да попаднете на източници, които съдържат мис- или дезинформация. Целта на употребата им е да подпомогнат развиването и утвърждаването на умения за разпознаване на дезинформация. За постигането на тази цел съзнателно никой от тези материали не е изрично обозначен като верен или неверен.