framed-pictures-Sam-Howzit-Flickr-e1537945221974

Рамките като мисловни контексти

Рамките (frames) и рамкирането (framing) са един от основните стълбове в концептуалния модел на NTCenter и разработваните към него практически комплекти за разбиране и проектиране на работещи решения за последиците за образованието от дезинформация и подвеждаща информация.

Какво представляват рамките

Знаем, че хората мислят в контексти, които са добре дефинирани и в които имат ясни семантични роли. Тези мисловни контексти са известни като рамки (frames). Например, когато ситуацията извика училищната рамка, в нея се съдържат учебници, бюра, бяла дъска, учители и студенти – всички те са обекти със собствена семантична роля, която диктува очакваното им поведение или функция. Рамките са добре позната концепция в социалните науки, която е свързано със социалния конструктивизъм.

Кога умът ни използва рамки

Нашите умове са склонни да оценяват обектите, действията и фактите като реални/верни, когато съответстват на рамката, и като неистински/фалшиви, когато такова съответствие липсва. Рамките се извикват автоматично всеки път, когато процес на комуникация или възприемане се отнася до рамката, някои от нейните компоненти или поведението им.

Интересното е, че умовете ни използват своеобразни „невронни магистрали“ и при предаването на сигнали предпочитат да ги насочат да „пътуват“ по по-големи пътища, вместо по малки и тесни улички. Това е така, защото в стремежа си към ефективност, умът избира пътя на по-малкото съпротивление за химическата реакция, задействана по протежение на неврологичния път. И невронните връзки се укрепват всеки път, когато потвърждаваме факт, който се вписва във вече установена рамка.

Как рамките определят дали нещо е вярно или не

Тези рамки обаче са различни за всеки човек, така че резултатът от оценката на нещо като реално/вярно или нереално/невярно е субективен. Това е така, защото рамките са оформени по начин, който съответства на конкретния контекст, в който всеки индивид е водил своето съществуване. Когато оценяваме нова информация, умът показва естествена тенденция да обработва тази информация чрез изградената „магистрална мрежа“, която има на свое разположение. В този опит да класифицира нововъзникващата реалност в съществуващ неврологичен път или рамка, ако новата информация не съответства на рамката, умът просто я „изхвърля“ като „неестествена“.

Това обяснява защо даден факт или информация могат да бъдат оценени, възприети и в крайна сметка запаметени по различен начин и с различна конотация. Рамките са много, много бавни за формиране и също толкова трудни за промяна – а понякога това е дори невъзможно. Следващия път, когато разисквате нещо с опонент, който бихте определили като упорит или инатлив, помислете за това колко дълго убежденията му са били подсилвани отново и отново, за да формират ума му в сегашния му вид.

Произход

Рамкирането (framing) е въведено за първи път от проф. Gregory Bateson, антрополог и полимат, в неговия труд Steps to an Ecology of Mind (1972). Макар рамкирането и рамките да са били допълнително проучвани и разглеждани в различни социални науки, рамките станаха достояние на хората извън света на науката благодарение на проф. George Lakoff, когнитивен лингвист.