Всичко започна през втората половина на 2015-та година. В продължение на години бях ровил и търсил научни открития и теории, които да ми помогнат да разбера как мозъкът получава и обработва сигнали за болка и как тези сигнали биха могли да бъдат заглушени. И най-сетне бях готов за нещо по-голямо. В началото на 2016-та година започнах безплатен онлайн курс по "Основи на невронауката" в Харвард. Това преобърна света ми. Имах да попълвам много празноти, предвид професионалната ми кариера в управленското консултиране и образованието и обучението за възрастни.

Невронауката беше само началото и всеки път, когато се препъвах в междупредметна връзка, я проследявах и започвах старателно да изследвам новата материя. По този начин се сприятелих с невроанатомията, когнитивната наука и когнитивната лингвистика, с еволюционна биология при човека. Разширявах интересите и често сменях полетата. Преминавах през някои от най-добрите професори на Масачузетския технологичен институт, Харвард, Станфорд, Бъркли – хора като Марвин Мински, Робърт Саполски, Джордж Лейкоф, Ноъм Чомски, Стивън Пинкър. Запълвах с това всяка свободна минута, беше като пристрастяване.

Успоредно с това, светът изживяваше наново преоткритите сили на дезинформацията. Тя беше във всички новини, във всички публични дискурси, беше навсякъде. И изглеждаше сякаш никой не можеше да направи нищо. Медиите и журналистите бяха в центъра на бурята, в компанията на популисти и политици от всяка важна политическа надпревара. Беше лесно. Беше ефективно. И най-важното – можеше да го правиш и да ти се размине.

Тогава осъзнах, че ако изобщо можеше да се говори за опити за откриване на антидот за дезинформационната отрова (или информационно разстройство, както удачно го определя Д-р Клер Уордъл), всички те бяха в областта на медиите и с фокус върху бързо избледняващия новинарски цикъл. Това определено не беше достатъчно за мен. Признавам важността, но като учител и обучител бях много по-загрижен за това какво се случва с дезинформацията, когато престане да е нова и се покрие с прахоляк. Тогава тя се превръща в мълчалив хищник, очакващ някой – ученик, студент или учащ възрастен – комуто е възложено учебно задание или проект, който я връща към живот, излъсква я и я представя като част от своята разработка, подсилвайки веригата на фалшивостта чрез самия акт на съхраняването и споделянето онлайн. Някой и някои, които скоро ще се превърнат в нашите адвокати, доктори... и да – учители.

Така се роди De Facto. Това сега е моята мисия.