Мотивирано познание

Мотивираното познание е важна концепция за разбирането на начина, по който възприемаме света и защо сме склонни да отдадем нереалистично голямо доверие на информацията, получена от близките ни и от хората, които ценим високо, от членовете на групите, от които и ние сме част, за разлика от информацията, получавана от други хора и членове на други групи.

Проучванията показват, че мотивацията засяга познанието в различни области, включително себевъзприемане, възприемане на други хора, междугрупови отношения. Тези социални контексти активират цели, които изкривяват обработката на информация на няколко етапа: визуално възприятие, внимание, памет, вземане на решения. Разбирането на структурата на мотивираното познание е ключ към намаляване на вредните последици от предубеденото мислене. Може би изненадващо за мнозина, преувеличеното себевъзприемане е забележимо сред лицата, на които сме склонни да се доверяваме: над 90% от професорите смятат, че тяхната работа е по-добра от тази на техните колеги; анализаторите на ЦРУ надценяват точността на собствените прогнози за бъдещи събития, а лекарите със самоувереност надценяват медицинските си познания (Dunning, 2004). Освен това хората желаят да живеят в съзвучен и последователен свят. Това ни кара да разпознаваме модели, където такива не съществуват, да имаме чувство за контрол над напълно произволни събития и да изместваме нагласите си, така че те да съответстват на нашето поведение в миналото.

Това са само няколко примера за това как личните цели и нужди на отделните хора насочват мисленето им към желани изводи (Kunda, 1990, Taylor, 1988). Многобройни други примери показват как мотивацията оказва влияние върху възприемането, вниманието (отклоняване на вниманието към информацията, която подкрепя желаните изводи) и вземането на решения. Един от любимите ни примери е свързан с „коктейл-парти ефекта“, който демонстрира как себереферентни стимули могат да предизвикат приковаване на вниманието – когато на голямо парти индивидът е в състояние да се съсредоточи върху конкретен разговор и да пренебрегне или да филтрира всички други разговори и шумове, но също така е в състояние незабавно да премине към друг разговор, ако и когато в него се спомене името му, въпреки че реферирането се е случило в предполагаемо игнориран слухов канал. (Moray, 1959)

Породените вследствие на мотивация когнитивни изкривявания водят до това хората да поемат отговорност и признание за успехите си, но не и за провалите, до издигането на партньори и членове на собствената група за сметка на подценяване на не-членове на групата, до изменяне на нагласите като начин за намаляване на дисонанса и заплахите.

Подобряването на разбирането на механизма на мотивираното познание може да даде представа за възможните стратегии за влияние върху мотивацията по начини, които намаляват вредните изкривявания. Стратегиите, които насърчават задълбочаването на обработката на информация, могат да ограничат пристрастността и да позволят на хората да разберат как функционират, как да максимизират адаптивното вземане на решения, да как да намалят фаворизирането на информация, произхождаща от техни близки и от други членове на групата. (Hughes, Zaki, 2015)

Мотивираното познание е един от основните стълбове в концептуалния модел на NTCenter и разработваните към него практически комплекти за разбиране и проектиране на работещи решения за последиците за образованието от дезинформация и подвеждаща информация.