Отдавна е доказано, че движещата сила на човешкото мислене са нуждите и целите на индивида. Те управляват посоката му, като го водят към желани заключения и предопределят всички решения. Този феномен е наречен мотивирано познание или мотивация. Мотивираното познание е феноменът, който обяснява как целите и нуждите управляват нашето мислене и го насочват към желаните от нас заключения.

Познанието е пропито от различните изражения на мотивацията. Например, хората обикновено искат да живеят в свят, подреден последователно и логично. Това ги подтиква да разпознават модели, шаблони, дори там, където няма такива; да си мислят, че имат контрол върху случайни събития или даже дада нагаждат поведението си спрямо отминали събития. Хората имат потребност да се чувстват добре със себе си и сред тези, с които се идентифицират.  Различни мотиви влияят върху мисловни процеси като паметта, възприемането на информацията, извършването на преценка или вземането на решение. Известно е например, че с охота помним своите успехи, но не и провалите си.  По-склонни сме да възприемем информация, която потвърждава желаните ни очаквания, и да се отнасяме критично и със съмнение към такава, която ги заплашва. Нашата самооценка, себевъзприятие, стереотипите и убежденията ни са само част от мотивите, които предопределят срещата ни с реалността и новините от нея. 

Мотивираното познание участва в различни етапи от обработването на информацията – възприемането, насочване на вниманието, вземането на решение. Мотивацията влияе върху възприятията – доказано е, например, че човек вижда собственото си лице като по-привлекателно отколкото е в действителност

Класическата социална психология определя три основни принципа на мотивираното познание:

1. То е всеобхватно – влияе върху преценките и възприятията;

2. То е целенасочено – следва потребността да постигне дадена цел на индивида. Интересно е например как човек започва да се самоизтъква, когато бива критикуван или оценяван негативно, и това е в отговор на нуждата от самосъхранение.;

3. То е въздействащо – има далечни последици и адаптивността му е под въпрос.  От една страна, себеутвърждаването е полезна адаптация, когато човек е изправен пред заплаха. От друга страна, мотивираните нагласи могат да бъдат често пъти вредни – заради тях твърде уверените в здравето си хора пропускат да вземат превантивни мерки навреме. Свръхуверените студенти не успяват да развиват уменията и губят мотивация, хората които се самоизтъкват обикновено са смятани за арогантни и неприспособими.

Какво можем да кажем за вниманието? Хората обичайно насочват вниманието си към информация, която потвърждава желаните от тях изводи. Например, бързо възприемат информацията, която ги представя в благоприятна светлина, и много щателно разглеждат тази, която ги поставя в опасност (например вещае неуспех).

 


[1] The neuroscience of motivated cognition, Brent L. Hughes and Jamil Zaki, 2015