Накратко за… рамките като мисловни контексти
Изследователите на човешкото познание като способност и процес твърдят, че в нашето съзнание битуват абстрактни модели, посредством които се опитваме да опознаем и подредим света. Те могат да бъдат наречени също така и мисловни “рамки”, тъй като ограничен брой представи се вместват в тях, а други остават извън обхвата им. Рамките се използват интензивно, тъй като мозъкът си служи с тях всекидневно за обработването на всяка новопостъпила информация. Като мисловна рамка може да бъде описана всяка наша вече създадена представа, която носи съдържа в себе си определени елементи – например рамката ни за болница може да включва представите за лекари, бели престилки, шкафове с лекарства, мирис на дезинфектант… Достатъчно е да чуем “болница”, за да се отключи в съзнанието ни това познато съдържание, без да е необходимо всеки път да ги виждаме, за да знаем, че са там.
Според Джордж Лейкоф [1] дълбоко вкоренените мисловни рамки изграждат и структурират нашия светоглед (нрав и ценности) и определят това, което наричаме “здрав разум”. Колко устойчиви могат да бъдат рамките разбираме от сблъсъка им с реалността – случва се да попаднем на нещо, което сравнено с представите ни изглежда невероятно и тогава го подлагаме на съмнение и критика. Несъответствието между заобикалящата действителност и собствените ни представи, т. нар. когнитивен дисонанс, обикновено води до затвърждаване на вече установените дълбоко в съзнанието ни рамки и отхвърлянето на наблюдаваната и въпреки това несъвместима с нашите убеждения реалност. От невронауката знаем, че изградените синапптични връзки укрепват, когато се използват. Когато намираме потвърждение на същестуващата рамка в ново събитие, това помага за физическото укрепване на свързаните синаптични връзки и създава „невронни магистрали“. Мозъкът, точно както трафикът в един град, се старае да избягва малките улички и предпочита широките пътни артерии.
Познаването на концепцията за мисловните рамки помага да осъзнаваме по-добре основанията, които формират нашите решения и отношение към света. Тя е един от основните стълбове на модела De Facto за изграждането на информационна грамотност, като противодействие на мис- и дезинформацията в образователен контекст.
Глобалната информационна среда понастоящем е доминирана от темата за пандемията от заболяването, Ковид-19 и повсеместните усилия за нейното овладяване. За никого вече не е новина, че още от самото начало информацията върви ръка за ръка с дезинформацията. В лавината на информационния поток могат да бъдат открити редица примери за действието на мисловните рамки. С въвеждането на първите строги ограничителни мерки за обществена карантина в началото на март 2020 се появиха снимки на масови струпвания пред магазини за хранителни и битови стоки. Без значение дали бяха изобличени като фалшиви или не [2], те неизбежно отключиха сред много хора паническата реакция на презапасяването. Очевидно рамката на извънредното положение включва семантични позиции като недостиг или невъзможност за набавяне на стоки от първа необходимост, потребност от създаване на запас, съревнование с другите за ресурси… Кога и как е формирана тъкмо тази рамка (тези рамки!) е отделен въпрос, вероятно с универсални и културно-специфични импликации (споменът за икономическите условия в България през 90-те години на миналия век и дългите опашки за хляб и мляко пред иначе празните магазини със сигурност е оставил трайна следа в съзнанието на поколенията, които са ги изпитали на гърба си).
Политическите убеждения също се причисляват към устойчивите мисловни рамки. Интересен пример за това как политическото разделение се отразява върху възприемането на пандемията идва от САЩ, където социологическите проучвания (от края на март) показват, че демократите са значително по-притеснени и склонни да променят личното си поведение, в сравнение с републиканците, чиито губернатори по-бавно и с неохота въвеждат ограничителни мерки. Републиканците по-често възприемат случващото се като атака срещу президента Доналд Тръмп. [3]
Предизвикваме Ви: помислете за „научно изследване”. Каква е Вашата рамка? Нашата включва научен екип, научен институт, лаборатории, изследователска апаратура, клинично проучване, статии, научни публикации, хора в защитни облекла. Можете ли да се сетите за други рамки? Направете това по забавен начин – когато сте сред близки и приятели, попитайте ги какви елементи съдържа тяхната рамка за… ресторант, лятна почивка, офис пространство… а после ги сравнете. Ще се изненадате колко близки отговори ще получите, без знаение какъв е опитът на включените в експеримента с конкретната рамка!
[1] Changing our Brains: Systemic Causality in Complex Human Systems, David F. Batten, 2009
[2] Monitoring And Debunking COVID-19 Panic: The “Haarlem Aldi” Hoax, Charlotte Godart and Chantal Verkroost, Bellingcat, 2020
[3] Red and Blue America Aren’t Experiencing the Same Pandemic, Ronald Browenstein, The Atlantic, 2020