Накратко за… системна причинност
Търсенето на причините за нещата и събитията е неизменно присъщо на човешкото мислене. От детското любопитство до научния интерес въпросът “защо” не спира да ни вълнува. Понякога обяснението на причините сякаш идва мигновено, въз основа на нашия натрупан опит или съществуващи убеждения; понякога ни отнема дълги години мислене.
Обикновено сложните системи, каквито са например човешкият мозък или климатът на Земята, се отличават по наличието на множество причинно-следствено връзки, обуславящи тяхното функциониране. Известно е, че причинно-следствената връзка (за краткост наричана още причинност) бива два вида: пряка или системна. По правило пряката причинност изключва междинни причини, както и намесата на повече от една действаща сила (фактор). Обяснява се с наличието на пряка връзка между причина и следствие – натискаш ключа на лампата и тя светва, хвърляш камък към стъклото на прозореца и то се чупи.
Пряката причинност е леснопроследима, невронните вериги в мозъка я възприемат с лекота и с течение на времето я укрепват чрез изграждане на съответните химически и физиологически връзки.
Причинно-следствените връзки в една сложна система отразяват взаимозависимостите между отделните ѝ елементи. Те могат да бъдат уподобени на мрежа и последствията от дадена намеса или събитие в сложната система се разгръщат във всички посоки, чрез възелчетата на тази мрежа. Ето защо е трудно резултатите да бъдат обяснени посредством преки или последователни причинно-следствени вериги. Популярните напоследък схеми за разпространение на коронавируса, който причинява заболяването Ковид-19, илюстрират мрежовидния характер на системната причинност. Въпросът за това къде е първоизточникът на вируса, кой е нулевият заразен и как точно се е заразил отключи множество теории, почиващи на разсъждения върху причинно-следствените връзки – от пазара за диви животни до френската лаборатория в китайския град Ухан – и всички те събират последователи, в зависимост от вече съществуващи убеждения, но не и от проследими и доказано съществуващи причинно-следствени връзки.
Системната причинност е абстрактна и в известен смисъл непроследима, което я прави трудна за възприемане и разбиране, особено ако човек не е подготвен специално да я разпознава и анализира. Твърдения, които се основават на системна причинност, следва да бъдат поднасяни и разяснявани по подходящ начин. В противен случай системната причинност лесно се подменя с директна, а това често обслужва опитите за манипулация. [1]
Информационната среда е щедра на примери за новинарски заглавия, които подменят системната причинност с директна, с цел да привлекат вниманието или дори да предизвикат сензационен ефект. Така например интерпретацията на очаквания повишен брой заболели от ковид-19 като пряко следствие от неспазването на ограниченията за пътуване в дните на Великден може да се определи като манипулативна, тъй като не отчита сложността на причинно-следствените връзки и наличието на множество елементи в сложната система на епидемичната ситуация (например инкубационния период или броят на проведените диагностични тестове). Друг пример за внушаване на пряка причинност, каквато едва ли е налице, е заглавието “Мъж избяга от Банско е намерен мъртъв”, създаващо очакването за пряка причинност между напускането на града под карантина и настъпилата смърт. Склонността всичко необичайно да се отдава все още не добре познатия ни вирус пък си прокарва път в друго сензационно твърдение, “подкрепено” със снимки – за “страничен ефект при китайски лекари с Ковид-19 – кожата им потъмняла”. При всички цитирани случаи случайната или предумишлена мис- и дезинформация се разсейва и губи въздействие при наличието на точно и детайлно описание на контекста и ситуацията или когато материалът бъде положен на критичен прочит, с помощта на въпросите, описани в Eggshell модела).
Ето бързи връзки към използваните примери:
1. Представянето на епидемията като сложна система – снимки на схемите за разпространение
2. Произход на вируса – пазар за диви животни или вирусът е изпуснат от френска лаборатория в Ухан
3. “В момента „берем плодовете“ на Цветница? – В средата на следващата седмица ще е ясно какъв ще е резултатът от Великден. А се очаква да е по-тежко, защото повече хора пътуваха.”
3. Потъмняла кожа при лекари заради вируса
4. „Мъж избягал от Банско е намерен мъртъв“
[1] Changing our Brains: Systemic Causality in Complex Human Systems, David F. Batten, 2009