IO1-A. 11 вида дезинформация
Всяка информация, която умишлено или не е създадена да заблуждава или вреди, може да бъде отнесена към един от 11-те вида дезинформация, изброени за да послужат като основа за разработване на модела De Facto. Тази класификация, предложена през 2019, следва категориите на Уордъл (Wardle, 2017), като е разширена, за да обхване и нуждите на образованието и обучителния процес. В тази връзка основните видове информация са:
- писмена информация
- устна информация
- визуална информация
- виртуална реалност (VR)
- изкуствен интелект (AI)
По-нататък моделът De Facto разглежда средствата за предаване на информация (виж секция "Други ресурси"), като ги сравнява с типовете дезинформация, представени както следва:
Видове информация
Описание
Сатира, пародия и меми
използването на ирония, сарказъм, осмиване или други подобни за разобличаване, осъждане или осмиване на недостатъци, безсмислици и др.
Рекламно и спонсорирано съдържание
платени съобщения и дейности
Мнения и оценки
критични статии с оценъчен характер
Погрешно свързано и интерпретирано съдържание
грешно интерпретирано, обяснено или неправилно разбрано съдържание - със или без умисъл
Псевдонаука
убеждения и/или практики, погрешно смятани за основани на научен подход
Блъфове
шеговита или злонамерена заблуда
Конспиративни теории
убеждението, че някаква тайнствена, но влиятелна организация е отговорна за дадено необяснимо явление
Идеологическо съдържание
включва предположения и тълкуване на факти, въпреки заявената неутралност, и цели да уязви идеологическите опоненти
Измамна самоличност
съзнателно подменяне на самоличността с цел заблуда и особено с цел печалба чрез измама
Измама с изкуствен интелект*
съдържание, напълно изфабрикувано с помощта на компютърен софтуер, което се разпространява съзнателно за заблуда; отнася се и до сътворена от човешка ръка информация, която се представя като безпристрастен и надежден резултат от дейността на изкуствен интелект
Дийп фейк съдържание*
този тип съдържание комбинира изкуствен интелект и deep learning (метод на машинно самообучение), като наслагва реални образи и видеа върху други, които използва за основа, с цел измама
* В рамките на партньорството тече дебат относно разграничаването между тези два вида дезинформация. Един от аргументите е, че "изцяло изфабрикувано съдържание" не е точно описание и че резултатът от умишленото манипулиране на образи и видеа и тяхното смесване с реални (истински) елементи (дийп фейк) също е "изцяло изфабрикувано съдържание". Следователно аргументът е, че двете категории би трябвало да се слеят, който се допълва и от факта, че дийп фейк обикновено се създава от изкуствен интелект. Другият аргумент гласи, че има ясно разграничение между подправено и изцяло изфабрикуваното съдържание, въпреки че крайният резултат може да бъде сходен, процесите на тяхното възникване са видимо различни и следователно двата вида имат индивидуални особености, и тяхното разграничаване е оправдано. Нещо повече, някои от застъпниците на този аргумент посочват, че има случаи и реална вероятност човешки действия (и мотивация) да доведат до създаване на тези два вида дезинформация, ето защо техническият аргумент не е напълно валиден. Засега е намерен компромис в упоменаване на естеството на дебата, когато двете категории се споменават.
