IO1-D. Видове съдържание, свързани с образованието: слоеве и потенциал за вреда
По-рано представихме основните категории дезинформация (IO1-B. Основни категории дезинформация и видове съдържание) и 11-те вида дезинформация (IO1-A. 11 вида дезинформация).
Сега въвеждаме слоевете, които считаме за свързани с образованието, така че да създадем подробна матрица, която откроява видовете съдържание на дезинформация с по-висока вероятност да нанесат вреда и да опишем процеса, посредством който се нанася вредата.
Представили сме и примери, водещи началото си предимно от сферата на образованието и обучението. Нашата "паяжина" на потенциала за нанасяне на вреда е бърз начин да се напомни на учащите и преподавателите за опасните зони.
Образователни слоеве и рискове - работни определения и допускания, примери
Пристъпвайки към дефинирането на образователните слоеве и рискове от гледна точка на мисинформация и дезинформация, целта ни беше да разработим ясен и разбираем преглед на различните модалности на въздействие. Както и да научим повече относно това кои видове информация имат по-голям потенциал за въздействие и по-специално каква е същността на вредното въздействие.
Важно е да отбележим, че е възможно някои от примерите и от реалните ситуации да попаднат в повече от един от тези слоеве!
Слой и описание
Примери
Инфилтриране в учебното съдържание
Този слой оценява доколко е вероятно определен вид съсдържание да проникне в източниците и материалите, които обучителите използват за подготовка за своите уроци, а учещите ползват като съпътстващи когнитивния процес и подготвянето на задания.
От страната на учещите, материалите, които те използват, може да са били създадени от техните обучители, от други обучители, или пък да имат произход, напълно отделен от контекста на образованието и обучението (напр. информация, създадена от различни фирми, организации и институции или от отделни хора, създатели на съдържание). Според нас потенциалиът за инфилтриране може да е налице без значение каква е била първоначалата мотивация за създаване на информацията (т.е. дали става дума за съдържание, извадено от контекст, манипулирано или изфабрикувано съдържание). Наличието на подходяща връзка и смислова свързаност между информацията и темата на учене/преподаване е това, което провокира търсенето и достъпа до информация.
〉Националната статистическа служба на дадена държава или регион (официална правителствена информация) публикува годишен статистически отчет с данни за БВП. Обучител включва тези данни в своите лекции/учебни материали и забравя за това. Година по-късно, учещите попадат на вече остарелите данни в изречение, което гласи “миналогодишният БВП е в размер на 3.2%”, без бележка за годината или източника. Учещият приема тези данни за верни.
〉Студент включва в разработката си по учебно задание информация от рекламна брошура на продукт, която твърди, че продукт Х превъзхожда всички останали. Студентът пропуска да провери информацията и да потвърди или отхвърли заключението от подобна съпоставка.
〉Учител внезапно решава да разкаже интригуваща история, с която да илюстрира концепция, свързана с обсъжданата учебна тема, но не помни добре всички факти. Учениците са впечатлени от разказа и старателно си водят бележки за всички подробности, вкл. погрешно представените факти. Те започват да използват вече изменената и невярна история, като в същото време са уверени в нейната точност.
Гравитира наоколо дълго време: “зомби” потенциал
“Зомби” слоят е свързан с оценка доколко дадена информация има кратък или продължителен живот.
Докато рекламите най-често са в употреба в продължение на седмици или месеци, някои особено оригинални реклами стават изключитeлно популярни (viral) и самите те се превръщат в тема на информационни материали, създадени за тях. Възможно е дори такива реклами да започнат напълно нов “живот”, ставайки част от т.нар меми (memes). Конспиративните теории и блъфовете като правило проявяват висок зомби потенциал. Същото се отнася и за съдържание, свързано с псевдонаука или генерирано от изкуствен интелект (ИИ).
〉Докато подготвя задание по темата за изследването на космоса от човека, студент намира голям брой интернет ресурси, които правят впечатление с дълбочина и множество подробности. Търсейки ресурси, студентът попада на множество привърженици на информацията и дори на оживени общности на съмишленици.
Когато се запознава с материалите, студентът научава за твърдението, че хората никога не са стъпвали на Луната и че видеокадрите от кацането на Аполо 11 на Луната през 1969 година са изфабрикувани във филмово студио. По всичко изглежда, че в течение на няколко десетилетия са се натрупали голямо количество материали, които подкрепят това мнение.
Възможно е студентът да използва тази информация в своето задание и тъй като конспиративната теория се е “уталожила” (преживяла е множество десетилетия), информацията “се радва” на дълъг “зомби живот”. Това се случва дори и без необходимост информацията да бъде активно споделяна или да е предмет на активна пропагандна кампания – тя се намира в латентно състояние, в каквото състояние е и потенциалът ѝ за нанасяне на вреда.
Повтарящо се във времето въздействие: ефект на махалото
“Суинг” потенциалът – или ефектът на махалото – се отнася до информация, която, веднъж създадена, се повтаря във времето.
Обикновено става дума за тема, която се повтаря отново и отново във времето, и към която по някакъв начин е свързана информацията. Изборите и изборния цикъл са такива повтарящи се събития. Те водят до това, че на повърхността се появява вече съществуваща от по-рано информация за публични личности или политически партии. Тази информация се използва в текущия цикъл и след това отново “се оттегля” или “потъва”, докато не бъде извикана в следващия цикъл.
〉Повечето медии публикуват кратки статии или видео, свързани с повтарящи се събития, като например:
- преминаването към лятно часово време (и обратно към зимно);
- събития, случили се “на този ден в историята”;
- ретроспекции в края на всяка календарна година;
- новогодишни решения и обещания;
- пролетни диети, летни диети, есенни диети, зимни диети;
- съвети и препоръки за пазаруване по празниците;
- топ 5 на местата, които трябва да посетиш, топ 10 на нещата, които да направиш, когато (…);
- ежегодни празници и техният произход, значение;
- традиционни, специфични за определена култура или религия празници;
- привички и навици (на нация Х, на поколение Y, …).
На подобни материали обикновено не се приписва същата значимост както на водещите медийни публикации и те често биват възлагани на младши служители или стажанти. В действителност, дори опитни журналисти могат да пренебрегнат професионалните стандарти и, притискани от срокове, може да прибягнат до бързо решение – да прегледат всичко, публикувано по темата в последните 5 години, да променят датата, да редактират 1-2 изречения, може би да подменят съпътстващото изображение и да публикуват съдържанието като ново. По този начин “се съживява” мисинформация и дезинформация, ако в оригиналното съдържание има такава.
Неосезаемо въздействие: потенциал за промяна на възгледите
Промяна във възгледите/мнението може да бъде предизвикана и улеснена от широк набор мотивации и информация.
Майсторската манипулация може да доведе до промяна във възгледите/мнението, но това може да се случи и ако моментът е подходящ и даден човек е отворен за – или активно проучва – информация по свързан въпрос. Това е един от слоевете на оценяване, на които продаваме особена важност. Направихме опит да “присъдим” на всеки от видовете информация съответстваща вероятност за промяна на възгледите на учещия, който е изложен на тях. Това е особено трудна задача, защото вероятността е функция, освен всичко друго, на първоначалната мотивация за създаване на информацията, мотивацията за нейното споделяне и разпространяване, както и “сръчността” на автора/разпространителя. Например, ако е налице явна мотивация за заблуждаване и манипулиране (т.е. става дума за манипулирано или изфабрикувано съдържание), то тогава е очевидна целта за предизвикване на промяна във възгледите или подсилване на определено мнение. Когато авторът е опитен манипулатор и борави умело с думите или рапространението е планирано и координирано за постигане на максимален ефект, то потенциалът за промяна във възгледите е много висок. Ние разглеждаме това като неосезаемо въздействие, защото работи директно на когнитивно ниво и не е част от съзнателен процес при възприемащата страна (учещия).
〉Като част от учебно задание, ученик трябва да направи преглед и представяне на туристическата индустрия в конкретен географски район. Ученикът прави проучване за съществуващите места за настаняване и обекти, по време на което попада на мнения и оценки на клиенти за двата основни хотела в района. Тази история има два различни финала:
Сценарий А. Един от хотелите е изфабрикувал фалшиви отзиви на своята уебстраница. Те са изключително позитивни и не съдържат дори намек, че нещо в хотела или обслужаването може да е различно от перфектно. Сега ученикът и аудиторията, пред която той представя презентацията, са настроени много положително към хотела и е вероятно да изберат или препоръчат именно него при следваща резервация. Опитът за манипулация е извършен от хотела, а ученикът неволно разширява ефекта към нова аудитория.
Сценарий Б. Клиент, който е останал много, много недоволен от обслужването, получено в един от двата хотела, използва публична система за мнения и оценка (уебсайт с потребителски ревюта и рейтинг), пише серия от крайно негативни отзиви в системата, публикувайки мненията като анонимен потребител. При автоматичното преизчисляване на рейтинга на хотела след негативните отзиви оценката му пада от 8.7 на 6.4. В резултат на това има по-малка вероятност хората, които виждат рейтинга, да резервират стая в хотела. Опитът за манипулация е извършен с помощта на изфабрикувано съдържание от клиент на хотела. Ученикът неволно спомага за манипулацията и разширява ефекта към по-голяма аудитория.
〉По време на посещение при личния лекар, младо семейство получава напомняне, че е време за поставяне на ваксина. Родителите решават да потърсят информация за ваксинацията онлайн. Те не познават концепцията за проверка на факти и проверка на източници, нямат и предишни познания по темата за ваксините. Двойката лесно попада на голям брой манипулативни сайтове, който твърдят, че ваксинациите са опасни и родителите трябва да отказват поставянето им. Двамата родители са несигурни и уплашени от мрачните и ужасяващи твърдения. Те не успяват да извършат адекватно проучване и да получат информация от надеждни източници, подкрепена с научни данни, и в резултат на това стават жертва на манипулация. Сега те вече имат ясно – и напълно погрешно информирано – мнение срещу ваксините. Вероятно е те да споделят това мнение с други. Студенти, които подготвят учебна разработка по темата за ваксините, са също толкова податливи на манипулация.
Осезаемо въздействие при учене: пряко използване на съдържанието
Пряко използване на съдържанието в нови учебни материали означава, че оригиналното информационно съдържание не е било променено и следователно има осезаемо присъствие в новосъздадения материал.
С помощта на този слой оценяваме доколко дадено съдържание е вероятно да проникне в учебно съдържание в своя оригинален вид (или само с минимални промени, напр. съкратен вариант), визуално оформление и езиков стил. Ако приемем, че няколко вида информация имат подобно осезаемо влияние (защото сме в състояние да установим оригинала), то тогава може да става дума за спектър от възможности: от употреба в напълно идентична форма (напр. цитирани данни или текст) до много размита версия (напр. кратко и ненатрапчиво споменаване без поставен акцент). В повечето случаи, определящо за това коя форма е използвана, е адекватността и свързаността на оригиналния вид информация с учебния материал, в който тя е включена или интегрирана.
Тук оценяваме единствено потенциала за директна употреба – изключваме перифраза, надграждане или абстракции, основани на оригиналното съдържание. При подобни промени във формата, разглеждаме информацията по отношение на вече коментираните по-горе слоеве: потенциал за инфилтриране и потенциал за промяна на възгледите.
〉Студент работи върху изследователска задача, свързана с Холокоста. Попада на уеб сайта на организация, отричаща Холокоста. Без да използва критично мислене и да подлага на съмнение научните доказателства, той/тя просто копира значителна част от текста от уеб страницата, която съдържа неверни и манипулативни твърдения. Студентът прави това, защото материалът, на който е попаднал, изглежда удовлетворява изискванията (свързан е пряко с темата на задачата), а преподавателят не е дал изрични инструкции за това как източниците и фактите трябва да бъдат проверявани. Следователно, от гледна точка на студента, това е бързо и лесно решение. Задачата е изпълнена в много кратък срок (защото текстът е използван директно, без разсъждения или опит за проверка на достоверността).
Детайлност и сложност
Tози елемент се отнася до нивото на детайлност и подробност на информацията. Елементът представлява малко по-различен аспект от останалите. Ние смятаме, че той е еднаква степен значим и потенциално свързан с разработването на алгоритми за разпознаване. Отнася се до определени характеристики на информацията, напр. сложността на съдържанието (вкл. процеса на създаване), доколко е единичен факт, твърдение, дали към информацията са прикрепени допълнителни слоеве, създадени в подкрепа на дезинформиращото твърдение. логиката е, че колкото по-сложна и детайлизирана е дадена информация, толкова по-вероятно е (1) зад нея да стои голям брой агенти, които организирано/координирано я създават и и разпорстраняват и/или (2) зад опита за дезинформация да стоят значителни интереси.
И все пак, елементът има различни характеристики спрямо останалите. Възможно е да е също толкова - ако не и повече - полезно да го разглеждаме в светлината на Eggshell- модела и по-специално в контекста на препоръчвания от модела списък с въпроси за дадена информационна единица, както и на свързаните с това проверка на фактите и проверка на източниците.
* щракнете върху изображение за пълен размер!
〉През м. октомври 2018 г. Matthew Hoffman от George Washington University публикува подробно изследване, което илюстрира по какъв начин се извършват сложни операции по манипулация и дезинформация в социалната мрежа Туитър. (EN)
Изследването е съсредоточено върху президенстските избори в САЩ от 2016 година, вкл. кампанията и следизборния период. Четивото е дълго, но горещо го препоръчваме!
Вредно въздействие върху образованието: висока степен на опасност
Зоната на опасност, която сме дефинирали към този момент, е резултат от прилагането на субективен праг. Нейното предназначение е да фокусира вниманието върхи видовете информация, за които смятаме, че оказват най-голямо влияние върху образованието и обучението. По този начин, критичният ум може да мине в предупредителен режим, когато срещне такива видове информация, и да адресира проблема чрез задействане на набор от действия, свързани най-вече с проверка на фактите и на източниците. Това може да доведе и до оценяване на конкретната ситуация с помощта на прилагането на 4-те ключови когнитивни стълба, които са в основата на нашия модел: системна причинност, мотивирано познание, еквивалентни и емфазни рамки, рамки и рамкирано мислене.
Предлагаме и графично изобразяване на този събирателен индикатор:
