Практични неща, благодаря!
Въз основа на проучването, направихме кратък списък с препоръки към учителите, свързани с учебни задания и проекти.
Остани на тази страница и прочети препоръките.
Това е бързо и практично резюме на наблюдения и препоръки, базирани на проучване сред учители и учещи, направено от De Facto през 2019 година. Целта ни беше да създадем бърз справочник с идеи и насоки. Ако искаш да прочетеш пълния доклад и анализа, щракни върху банера горе вляво.
Съдържанието тук представлява съвети и препоръки в сбита форма, които могат да бъдат проследени и в доклада - там те са в съответния контекст и са подложени на анализ.
Когато се питате какви са причините обучаваните да не "харесват" заданията...
- Преценете кой е водещият фактор на стрес, валиден за вашата група обучавани: 1) породен от срока за изпълнение на самото задание или 2) от срока на отделните задачи и дейности за работа в екип, необходими за да бъде завършено заданието. Въз основа на тази преценка обмислете подходящи стратегии за управляване на времето и овладяване на стреса.
- На институционално ниво установете специфичните нужди и предприемете необходимите мерки, включително обучение, за да намалите безпокойството от сроковете. Индивидуалните предпочитания трябва да бъдат уважавани и не бихме искали "работата в екип" да се налага като клише - но преподавателите е добре да знаят и да разбират дали нежеланието за работа в екип е породено от конкретна причина или пък се дължи по-скоро на липса на умения, отколкото на нежелание.
- В практически план, бихме посъветвали преподавателите да подготвят задания с повече възможности за въвличане на хора, които не са склонни към групова работа.
- Прилагаме - и също така препоръчваме на преподавателите - подобен подход и във връзка с още една причина, поради която заданията не са харесвани, а именно представянето на резутатите пред групата (публично говорене).
- Бихме препоръчали учителите редовно да преглеждат заданията и да ги приспособяват/обновяват спрямо очакванията, като се имат предвид следните характеристики: 1) твърде много работа, в сравнение със значимостта на заданието, 2) твърде академично/не практично, 3) слаба връзка с реалността.
- Вероятно учителите могат да измислят и да предложат такива методи, които улесняват и подпомагат работата, от гледна точка на: 1) нужда да се търсят ресурси и 2) твърде много работа за преглед на дълги списъци с източници.
Когато се замислите доколко е важно за студентите да проверяват източниците на информация...
- Преподавателите биха могли да поставят под съмнение убеждението, че обучаваните са напълно наясно за това колко е важно да проверяват източниците си и при удобен случай да поставят въпроса на обсъждане.
- Забележително е, че част от обучаваните не успяват да изкажат мнение относно важността да проверяват източниците, а според друга, по-малочислена, група изобщо няма необходимост от проверка. Освен ако не бъде активно ангажирана от преподавателите, тази група винаги ще е застрашена в по-голяма степен от дезинформацията и манипулацията, особено в етапа на гимназиалното образование.
Когато се замислите доколко обучаваните използват източниците според очакванията на преподавателя...
- Нашата препоръка към училищата и преподавателите е да разработят и прилагат лесна система, която установява изходното ниво и измерва постиженията спрямо него. Пример за подобна система, която би могла да се следва, са съществуващите модели за разпознаване на плагиатството.
Когато се запитате как обучаваните решават кои източници да използват за заданието...
- 38% от анкетираните заявяват, че издирват нови източници всеки път, което определяме за добра практика, водеща към подобряване на информационната грамотност, повече обективност и по-добро качество на информацията (в съответствие с темата). Това е модел, който преподавателите следва да подкрепят активно.
- Смятаме за обезпокоително и потенциално опасно позоваването на източници като "членове на семейството" и "други социални кръгове". Подобни източници обикновено (макар и не задължително) често пъти са замърсени с мис- и дезинформация и би трябвало ролята им в образователния процес да бъде внимателно наблюдавана. Добре е преподавателите да обмислят дейности, които да им помагат подходящо да обяснят и да обсъдят с обучаваните как може да изграждат и развиват уменията, свързани с информационната грамотност.
Когато се запитате дали преподавателите са преминали през формално обучение...
- Би било интересно да се обследва по-подробно този аспект, като се разгледат възможните различия в практиките на преподавателите, в зависимост от това дали са преминали през формално обучение. Такова проучване е възможно на системно ниво или в отделни училища. Очакваме да изведе на повърхността важни разлики, които биха могли да са източник на нови идеи и прозрения за разнообразните измерение на учителската професия.
Когато разглеждате критериите за оценка на заданието, свързани с избора, качеството и точността на информационните източници...
- Смятаме, че учителите вероятно избягват такива проверки поради няколко причини: липса на време за качественото им извършване; липса на осъзнаване на тяхната значимост; или липса на знания и умения да бъдат извършени. Всички тези проблеми биха могли да бъдат установени и решени от самите учители, както и от подходяща помощна структура в рамките на училищата или обучителните институции.
Когато се питате какъв тип информация да препоръчате на обучаваните...
- Чудесно е да видим, че се използват различни типове източници. Това се подчертава и като фактор за повишено участие и мотивация. Ето защо препоръчваме на учителите да разнообразяват източниците. С оглед на мис- и дезинформацията разнообразието от теми открива възможности за обсъждането на различните методи за подвеждане и манипулация, прилагани в различните видове източници.
Когато се замислите кои са предпочитаните източници на информация...
- Съветваме учителите да познават предпочитанията на всяка група, на която преподават, както и да се уверят, че учебните задания (и въобще всички учебни дейности) включват разнообразие от интересни и мотивиращи източници, с които обучаваните се чувстват уверени да работят.
- Това може и да стане причина учителите да излязат от своята зона на удобство и установени практики и източници. Също така биха могли да използват възможността да наблюдават как различните информационни източници биват използвани като платформи на опитите за дезинформация и манипулация. Наблюденията им биха били безценни за всяко целенасочено обучение в областта на информационната грамотност (дигитална и медийна).
Когато се запитате какви методи за потвърждаване на информацията използват обучаваните...
- Задаването на въпрос към онлайн платформа като начин за проверка на информацията е метод с неизчерпан потенциал. Въз основа на нашите познания и качеството на експертната инфраструктура на подобни уебсайтове и услуги, можем да поощрим преподавателите да опитват и да обсъждат с обучаваните как може да се използва този експертен потенциал.
- Проучването потвърждава, че много хора (и обучавани) боравят с информация като сравняват новите факти и твърдения с тези, които вече са им известни. Този метод е бърз и практичен и много лесно води до резултати. Както знаем от Де Факто и връзките с когнитивната психология, лингвистика и неврология, нашият мозък почти сигурно ще отхвърли всяка информация, която не съответства или противоречи на вече установените ни убеждения или познания, а тях самите ще ги подсили и затвърди. Това означава, че ако знаем нещо погрешно, мозъкът ни ще отхвърли новопоявилата се вярна и правдива информация, като ще укрепи валидността на вече съществуващата мисловна рамка. Нашият настойчив съвет е учителите да работят с обучаваните, като разясняват естеството на когнитивните процеси и опасността да се разчита прекомерно на сравняването на нови с вече познати факти и твърдения като метод за проверка.
- Работната ни хипотеза е, че някои от анкетираните не знаят добре какво означава "средство за проверка на фактите" (а ние не предложихме определение или примери към въпроса) и са го тълкували в по-общовалиден аспект като уебсайт, чрез който могат да проверят даден факт или твърдение, като потърсят и прегледа наличната информация. Нашата препоръка е учителите и преподавателите да проучат този въпрос и да посочат данни кое е валидно - дали че тези инструменти са далеч по-популярни от очакванията или пък са напълно неизвестни и почти неразпознаваеми. Уточнението на свой ред ще ни позволи да работим с тези платформи за изграждането на широка мрежа в подкрепа на образованието или да оставим на учителите възможността да представят и обясняват същността на уебсайтовете и услугите за проверка на факти.
Когато обмисляте дали да определите минимален брой източници, които обучаваните да използват в заданията си...
- Според експертни мнения знанията и уменията за работа с различни източници и типове информация са важни за изграждането, развиването и поддържането на информационната грамотност. Един от начините да сме сигурни, че този елемент от заданията не е подценен е да инструктираме обучаваните, че е необходимо да използват няколко различни източника и видове информация. Това би била добра отправна точка и предпоставка за разглеждане в подходящ момент на проблема с мис- и дезинформацията, както и за многото начини, по които информацията пътува от едно към друго място, както всъщност и от едно към друго съзнание.
Когато обмисляте дали да посочите конкретни източници, които обучаваните да използват за заданията...
- Посочването на конкретни източници може да бъде подходящо в ранните образователни етапи, когато обучаваните все още не са развили достатъчно уменията си самостоятелно да ги издирват, подбират, преглеждат и използват.
- Подготвянето на списък с препоръчани, но не задължителни източници, може да е част от стила на преподаване, но може и да е съзнателна обучителна стратегия, при която обучаваните имат свободата сами да потърсят и изберат, а ако се затрудняват - да получат подкрепа.
- Нашата препоръка е преподавателите да работят активно за усъвършенстването на информационната грамотност, вместо да изготвят списъци със задължителни или с недопустими източници. Колкото и лесно да изглежда противодействието на дезинформацията чрез забраняването на определени източници, не бива да забравяме, че този подход е неправилен от гледна точка на допускането на субективно отношение.
Когато се питате дали обучаваните намират препоръчаните от вас източници за лесни или трудни...
- Съотношението трудни/лесни за обучението на възрастни е 1/1,5, за университетското ниво - почти 1/1, за професионалното гимназиално - 1/2. За гимназиалното общообразователно съотношението е 1/3. С други думи обучаваните в тази група се затрудняват от източниците в сравнително по-малка степен. Учителите могат да проучат и изпробват доколко повишаването на трудността на някои от източниците ще бъде предизвикателство за по-напредналите ученици. Този съвет може да бъде отправен към всички преподаватели като добра практика - уверете се, че препоръчваните от вас източници са подходящи за различните нива на обучаваните. Това ще се отплати с повишена ангажираност и мотивация.
