По-бързо и по-дълбоко?
През март 2018 година изследователски екип на Масачузетския технологичен институт (MIT) публикува кратка бележка върху онлайн разпространението на верни и грешни новини в Туитър (пълният текст на публикацията в Science Magazine е достъпен тук). Екипът е работил върху набор от 126,000 каскади (туит нишки), публикувани между 2006 и 2017 година.
Когато се запознахме с бележката, това, което ни направи особено впечатление в дизайна на проучването, е че то извежда няколко ключови метрики, които оценяваме като добра стъпка към общо разбиране и общ речник в областта на мизинформацията и дезинформацията. Екипът е измерил изследваните каскади в следните 4 категории: 
- Дълбочина (depth). Броят на ретуит препратките от оригинала в течение на времето.
- Размер (size). Броят на потребителите, ангажирани в каскадата в течение на времето.
- Максимален обхват (maximum breadth). Пълният брой потребители, участващи във всяко ниво на каскадата.
- Структурна жизненост (structural virality). Мярка, която интерполира между разпространение на съдържане посредством едно голямо излъчване (един източник) и разпространение на съдържание посредством множество генератори (така че един участник е пряко отговорен само за една малка част от общото разпространение). Структурна жизненост е термин, предложен и дефиниран през 2015 година (Goel, Anderson, Hofman, Watts)
- Истината е отнемала приблизително 6 пъти повече време от неистината, за да достигне до 1500 души, и 20 пъти по-дълго, за да достигне дълбочина на каскадата от 10.
- Истината никога не е прехвърлила дълбочина от 10; затова пък неистината е достигала дълбочина от 19 почти 10 пъти по-бързо, отколкото истината е достигала дълбочина от 10.
- Неистината се е разпространявала значително по-широко и е била ретуитвана от повече уникални потребители, отколкото истината; това е било валидно на всяко ниво на дълбочина от каскадата.
