През март 2018 година изследователски екип на Масачузетския технологичен институт (MIT) публикува кратка бележка върху онлайн разпространението на верни и грешни новини в Туитър (пълният текст на публикацията в Science Magazine е достъпен тук). Екипът е работил върху набор от 126,000 каскади (туит нишки), публикувани между 2006 и 2017 година. Когато се запознахме с бележката, това, което ни направи особено впечатление в дизайна на проучването, е че то извежда няколко ключови метрики, които оценяваме като добра стъпка към общо разбиране и общ речник в областта на мизинформацията и дезинформацията. Екипът е измерил изследваните каскади в следните 4 категории:
  1. Дълбочина (depth). Броят на ретуит препратките от оригинала в течение на времето.
  2. Размер (size). Броят на потребителите, ангажирани в каскадата в течение на времето.
  3. Максимален обхват (maximum breadth). Пълният брой потребители, участващи във всяко ниво на каскадата.
  4. Структурна жизненост (structural virality). Мярка, която интерполира между разпространение на съдържане посредством едно голямо излъчване (един източник) и разпространение на съдържание посредством множество генератори (така че един участник е пряко отговорен само за една малка част от общото разпространение). Структурна жизненост е термин, предложен и дефиниран през 2015 година (Goel, Anderson, Hofman, Watts)
Изследването извежда някои интересни резултати:
  • Истината е отнемала приблизително 6 пъти повече време от неистината, за да достигне до 1500 души, и 20 пъти по-дълго, за да достигне дълбочина на каскадата от 10.
  • Истината никога не е прехвърлила дълбочина от 10; затова пък неистината е достигала дълбочина от 19 почти 10 пъти по-бързо, отколкото истината е достигала дълбочина от 10.
  • Неистината се е разпространявала значително по-широко и е била ретуитвана от повече уникални потребители, отколкото истината; това е било валидно на всяко ниво на дълбочина от каскадата.
В частност, неистинските политически новини са достигали по-дълбоко и са имали по-висок обхват, достигали са повече хора и са били по-жизнени от която и да е друга категория неистинна информация. Неистинските политически новини са достигали дълбочина по-бързо и са достигали над 20,000 души почти три пъти по-бързо, отколкото всеки друг вид неистински новини е успявал да достигне 10,000 души. Изследователският екип е проучил различни категории новини и е установил, че новини относно политика, градски легенди и наука, достигат до най-голям брой хора. Новините за политика и градски легенди се разпространяват най-бързо и са най-жизнени. При оценяването на модел за вероятността за ретуит, проучването е открило, че неистината има 70% по-висока вероятност за ретуит от истината. Интересно наблюдение е, че макар включването на ботове (компютърен код за автоматично изпълнение на повтарящи се задачи, в конкретния случай – разпространение/ретуит по предварително зададени параметри) да ускорява разпространението, те повлияват по приблизително еднакъв начин истинските и неистинските новини. Това подсказва, вероятно в контраст на преобладаващото обществено мнение, че неистинските новини се разпространяват по-надалеч, по-бързо, по-дълбоко и по-широкообхватно от истинските, защото хората, а не компютрите, са по-склонни да ги разпространяват.