Ако прочетете тези случайно избрани записи от речници, може да се почувствате леко дезориентирани. Не е ли основното предназначение на речниците това да предлагат точни дефиниции на думите? И все пак, ето ни тук, четейки надеждни източници, които ни казват, че фактоид (factoid) може да означава нещо, което е вярно, както и нещо, което не е вярно. Вижте сами: Factoid 1. Измислен факт, за който се предполага, че е верен, защото се е появил в печатно издание (англ. An invented fact believed to be true because it appears in print) 2. Кратко представен и обикновено тривиален факт (англ. A briefly stated and usually trivial fact) https://www.merriam-webster.com/dictionary/factoid  Factoid 1. Ненадеждна информация, която се съобщава и повтаря толкова често, че се превръща в приет факт (англ. An item of unreliable information that is reported and repeated so often that it becomes accepted as fact) 2. Сев. Америка: кратка или тривиална новина или информация (англ. North American: a brief or trivial item of news or information) https://en.oxforddictionaries.com/definition/factoid Factoid 1. Информация, която се възприема като вярна, защото се повтаря много често (англ. A piece of information that becomes accepted as true because it is repeated very often) 2. Кратка или тривиална новина или информация (англ. A brief or trivial item of news or information) 3. Нещо, което не е вярно, но което много хора смятат за вярно (англ. Something that is not true but that many people believe to be true) https://www.macmillandictionary.com/dictionary/british/factoid Езиковедите смятат, че писателят Норман Мейлър е първият, който използва думата фактоид. Макар че това не може да бъде твърдяно със сигурност (други може да са използвали думата по-рано), има консенсус, че това е моментът, в който думата получава публичност и навлиза в употреба в езика. Това се случва в биографичната кника Мерилин (Marilyn) за Мерилин Монро. (Книгата сама по себе си е противоречива, но това е отвъд интереса на тази статия). Предложената от Мейлър дефиниция е, че фактоидите са „факти, които не са съществували преди да се появяв в списание или вестник, структури, които не са точно лъжа, колкото продукт, предназначен да манипулира емоциите на Мълчаливото Мнозинство.“ Етимологичният онлайн речник информира, че „към 1988 година е използвано в смисъл на „малка, изолирана част от фактически вярна информация.“ Това вероятно е първият опит за формално смислово разделяне на термина. Но той остава силно проблематичен за практическите цели на комуникацията. Ако Вашият професор в университета направи в своята лекция препратка към нещо като фактоид, дали това означава, че има предвид кратък и тривиален факт или, пък Ви казва директно, че става дума за лъжа? Как да знаем кое от тези две противоречащи си значения влага човекът, използващ термина? Изглежда, че това е ситуация, в която арбитър трябва да е контекстът, но средствата за комуникация могат да се различават чувствително, което би могло да направи такъв арбитраж невъзможен. Нашият съвет? Случаят с думата фактоид е особен и ние в De Facto бихме препоръчали тя да се използва внимателно. Ако Вие сте източникът на съобщението, уверете се, че в него има достатъчно съдържание, което да подскаже смисъла и да помогне за правилното му декодиране. Ако сте получател, поискайте уточняване на смисъла. Ако комуникационната среда е асинхронна, направете независима проверка на твърдението. Придържайки се към речниците, ако имаме информация за това, че фактоидите са проверени факти, то тогава те са дефинирани като кратки и тривиални. Би било чудесно, ако краткостта и тривиалността предполагат употреба само в ситуации, в които става дума за по-скоро незначителна важност по отношение на вярност и точност. Краткостта пък предполага, че може да се очаква фактоидните твърдения да имат ниска степен на точност, особено когато става дума за числа, серии от данни и въпроси, които търпят развитие и промяна във времето.